Механичен състав
Таблица №3

Механичен състав

    Мощността на хумусния хоризонт при тези почви е 30 cm, а тази на целия профил – 50 cm.
    По механичен състав разглежданите почви са средно песъкливо–глинести.
    Количеството на физичната глина в повърхностния хоризонт е 36,9 %, а на ила в същия хоризонт е 19,8 %. Преобладаващи фракции са тези на едрия прах и ила.
    По отношение съдържанието на органично вещество, разглежданите почви са слабо хумусни – 1,82 % в хумусния хоризонт.
    Запасеността им с общ азот е много слаба, а с общ фосфор – слаба.
    Почвената реакция по цялата дълбочина на профила е слабо алкална, рН в Н₂О варира от 7,6 до 8,1.
    Карбонати се установяват от повърхността на профила.
    Поради наличието на средна и силна ерозия, разглежданите почви имат малко селскостопанско значение. При тях е наложително провеждане на противоерозионни мероприятия.

Химични свойства
Таблица №4

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Хумус (%)	рН в Н2O	Карбонати (%)	Общ азот (%)	Общ фосфор (%)
A орн 0-30	1,82	7,6	15,71	-	-
Bск 30-70	0,67	8,0	21,78	-	-
Cк 70-105	0,29	8,1	19,61	-	-

 Черноземи, силно еродирани, леко песъкливо–глинести
    Заемат склонови части, които имат главно западно и южно изложение.
    Почвообразуващата скала е льос.
    В резултат на ерозията профилът на тези почви е от типа А/С, като “А” хоризонт е формиран вторично от остатъците на “В” хоризонт или от почвообразуващата основа – хоризонт “С”.

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Загуба от обраб. с HCl (%)	Размер на частиците в mm
		сума >1	1 - 0,25	0,25 - 0,05	0,05 - 0,01	0,01 - 0,005	0,005 - 0,001	<0,001	сума <0,01
A орн 0-30	21,5	0,0	0,0	12,3	35,0	2,6	7,7	14,7	25,0
Cк 70-105	23,2	0,0	0,0	13,6	31,5	3,5	7,8	16,4	27,7

Механичен състав

    Мощността на хумусния хоризонт при тези почви е 20 cm, а тази на целия профил – 40 cm.
    По механичен състав разглежданите почви са леко песъкливо–глинести.
    Количеството на физичната глина в повърхностния хоризонт е 25,0 %, а на ила в същия хоризонт е 14,7 %. Преобладаващи фракции са тези на едрия прах и ила.
    По отношение съдържанието на органично вещество, разглежданите почви са слабо хумусни – 1,11 % в хумусния хоризонт.
    Запасеността им с общ азот е много слаба, а с общ фосфор – слаба.
    Почвената реакция по цялата дълбочина на профила е слабо алкална, рН в Н₂О се изменя от 8,1 до 8,2.
    Карбонати се установяват от повърхността на профила.
    Поради наличието на силна ерозия, разглежданите почви имат малко селскостопанско значение. При тях е наложително провеждане на противоерозионни мероприятия.

Химични свойства
Таблица №6

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Хумус (%)	рН в Н2O	Карбонати (%)	Общ азот (%)	Общ фосфор (%)
A орн 0-30	1,11	8,1	25,06	-	-
Cк 70-105	0,79	8,2	20,44	-	-

 Средно излужени черноземи, нееродирани и слабо еродирани, средно песъкливо–глинести
    Профилът на тези почви е от типа А/В/С. Мощността на хумусния хоризонт е 28 cm, а тази на целия профил – 100 cm.
    По механичен състав разглежданите почви са средно песъкливо–глинести.
    Количеството на физичната глина в повърхностния хоризонт е 28,2 %, а на ила в същия хоризонт е 10,7 %. Преобладаващи фракции са тези на едрия прах и ила.

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Загуба от обраб. с HCl (%)	Размер на частиците в mm
		сума >1	1 - 0,25	0,25 - 0,05	0,05 - 0,01	0,01 - 0,005	0,005 - 0,001	<0,001	сума <0,01
A' орн 0-28	2,5	0,0	0,0	5,8	44,5	8,3	10,7	28,2	47,2
B1 28-66	2,3	0,0	0,0	5,7	44,4	8,2	9,6	29,8	47,6
B2 66-100	2,3	0,0	0,0	3,7	44,7	9,6	9,1	30,6	49,3
Cк 100-130	21,5	1,5	0,0	5,6	42,0	3,8	7,6	18,0	29,4

    По отношение съдържанието на органично вещество, разглежданите почви са слабо до средно хумусни – 1,67 % в хумусния хоризонт.
    Запасеността им с общ азот е много слаба, а с общ фосфор – слаба.
    Почвената реакция по цялата дълбочина на профила е неутрална до слабо алкална, рН в Н₂О се изменя в диапазона от 6,6 до 7,5.
    Карбонатите са изнесени в “В” хоризонт на профила.
    От така изложената характеристика на разглежданите почви може да се направи извода, че те се отличават със сравнително добри физико–механични свойства, които позволяват отглеждането на почти всички селскостопански култури при прилагане на съответни мероприятия.

Химични свойства
Таблица №8

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Хумус (%)	рН в Н2O	Карбонати (%)	Общ азот (%)	Общ фосфор (%)
A' орн 0-28	1,67	6,6	0,0	-	-
B1 28-66	1,07	6,9	0,0	-	-
B2 66-100	0,57	7,0	0,8	-	-
Cк 100-130	0,61	7,5	10,3	-	-

 Силно излужени черноземи, нееродирани и слабо еродирани, средно песъкливо–глинести
    Силно излужените черноземи заемат най–голям процент от проучваната територия.
    Профилът на тези почви е от типа А/В/С.
    Представа за морфологичните им особености дава описанието на разрез № 1 и разрез № 2.

Морфологично описание на Разрез №1

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Описание
A' орн 0-30	Кафяв до тъмнокафяв /10 УR 4/3/, свеж, рохкав, зърнесто – троховидна структура, средно песъкливо – глинест, не шупва от солна киселина, постепенен преход
B1 30-70	Кафяв до тъмнокафяв /10 УR 4/3/, слабо свеж, слабо плътен, буцеста структура, средно песъкливо – глинест, не шупва от солна киселина
B2 70-110	Кафяв до тъмнокафяв /10 УR 4/3/, плътен, средно песъкливо – глинест, буцеста структура, не шупва от солна киселина
Cк 110-150	Жълтеникавокафяв /10 УR 5/4/, сух, рохкав, средно песъкливо – глинест, карбонатни конкреции и мицели, шупва от солна киселина

Морфологично описание на Разрез №2

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Описание
A' орн 0-30	Тъмнокафяв /10 УR 3/3/, свеж, слабо плътен, средно песъкливо – глинест, зърнесто – троховидна структура, не шупва от солна киселина, постепенен преход
B1 30-70	Тъмнокафяв /10 УR 3/3/, свеж, плътен, средно песъкливо – глинест, бучковидна структура, не шупва от солна киселина, постепенен преход
B2 70-105	Тъмнокафяв /10 УR 4/4/, свеж, плътен, средно песъкливо – глинест, бучковидна структура, не шупва от солна киселина, постепенен преход
Cк 105-155	Жълтеникавокафяв /10 УR 5/4/, свеж, рохкав, средно песъкливо – глинест, слабо оструктурен, карбонатни конкреции и мицели, шупва от солна киселина

    Мощността на хумусния хоризонт при тези почви е 28 cm, а тази на целия профил – 100 cm.
    По механичен състав разглежданите почви са средно песъкливо–глинести.
    Количеството на физичната глина в повърхностния хоризонт е 28,2 %, а на ила в същия хоризонт е 10,7 %. Преобладаващи фракции са тези на едрия прах и ила.

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Загуба от обраб. с HCl (%)	Размер на частиците в mm
		сума >1	1 - 0,25	0,25 - 0,05	0,05 - 0,01	0,01 - 0,005	0,005 - 0,001	<0,001	сума <0,01
Профил №1
A' орн 0-30	7,0	0,0	0,0	9,0	44,8	8,7	8,7	21,8	33,2
B1 30-70	6,5	0,0	0,0	4,8	44,8	7,4	10,0	26,5	43,9
B2 70-110	5,9	0,0	0,0	2,8	46,8	9,7	8,6	26,2	44,5
Cк 110-150	22,3	0,0	0,0	4,5	42,6	6,7	6,6	17,3	30,6
Профил №2
A' орн 0-30	5,6	0,0	0,0	10,6	44,0	7,0	8,4	24,4	39,8
B1 30-70	5,4	0,0	0,0	12,6	42,5	5,3	9,2	24,7	39,2
B2 70-1050	4,2	0,0	0,0	14,1	45,5	7,1	7,6	21,5	36,2
Cк 105-155	19,9	0,0	0,0	13,7	35,6	6,7	8,0	16,1	30,8

    По отношение съдържанието на органично вещество, разглежданите почви са слабо до средно хумусни – 1,67 % в хумусния хоризонт.
    Запасеността им с общ азот е много слаба, а с общ фосфор – слаба.
    Почвената реакция по цялата дълбочина на профила е неутрална до слабо алкална, рН в Н₂О варира от 6,5 до 7,2.
    Карбонатите са изнесени в “В” и “С” хоризонти на профила.
    От така изложената характеристика на разглежданите почви може да се направи извода, че те се отличават със сравнително добри физико–механични свойства, които позволяват отглеждането на почти всички селскостопански култури при прилагане на съответни мероприятия.

Химични свойства
Таблица №10

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Хумус (%)	рН в Н2O	Карбонати (%)	Общ азот (%)	Общ фосфор (%)
Профил №1
A' орн 0-30	1,58	7,2	0,0	-	-
B1 30-70	0,93	7,6	0,0	-	-
B2 70-110	0,64	7,8	0,0	-	-
Cк 110-150	0,0	7,9	16,14	-	-
Профил №2
A' орн 0-30	2,29	6,6	0,0	-	-
B1 30-70	0,87	7,5	0,0	-	-
B2 70-110	0,57	7,4	0,0	-	-
Cк 110-150	0,0	7,9	16,50	-	-

 Делувиално–ливадни почви, мощни, тежко песъкливо–глинести
    Делувиално–ливадните почви заемат малка част от проучваната територия.
    Образувани са върху делувиални отложения при участието на ливаден почвообразувателен процес – близки подпочвени води и ливадна растителност.
    Профилът на тези почви е от типа А/В/С.
    Представа за морфологичните им особености дава описанието на разрез № 3.

Морфологично описание на Разрез №3

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Описание
A I пл. 0-30	Много тъмносивкавокафяв /10 УR 3/2/, слабо свеж, слабо плътен, зърнесто – троховидна структура, тежко песъкливо – глинест, не шупва от солна киселина, постепенен преход
A II пл. 30-60	Много тъмносивкавокафяв /10 УR 3/2/, слабо влажен, слабо плътен, зърнесто – троховидна структура, тежко песъкливо – глинест, постепенен преход
A III пл. 60-90	Подобен на горния
A IV пл. 90-120	Много тъмносив /10 УR 3/1/, влажен, слабо плътен, рохкав, бучковидна структура, не шупва от солна киселина
A V пл. 120-170	Чер /10 УR 2/1/, влажен, рохкав, безструктурен, не шупва от солна киселина

    Мощността на хумусния хоризонт при тези почви съвпада с тази на целия профил и е 120 cm.
    По механичен състав разглежданите почви са тежко песъкливо–глинести.
    Количеството на физичната глина в повърхностния хоризонт е 53,2 %, а на ила в същия хоризонт е 33,9 %. Преобладаващи фракции са тези на едрия прах и ила.

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Загуба от обраб. с HCl (%)	Размер на частиците в mm
		сума >1	1 - 0,25	0,25 - 0,05	0,05 - 0,01	0,01 - 0,005	0,005 - 0,001	<0,001	сума <0,01
Профил №3
A I пл. 0-30	2,9	0,0	0,0	5,2	38,7	9,5	9,8	33,9	53,2
A II пл. 30-60	4,3	0,0	0,0	11,1	42,7	6,2	8,6	27,1	41,9
A III пл. 60-90	11,7	0,0	0,0	7,6	41,2	7,1	8,7	30,7	46,5
A IV пл. 90-120	4,0	0,0	0,0	4,6	36,9	10,1	10,4	34,0	54,5
A V пл. 120-170	6,8	0,0	0,0	7,9	25,0	10,6	11,5	38,2	60,3

    По отношение съдържанието на органично вещество, разглежданите почви са средно хумусни – 1,77 – 2,25 % по дълбочина на профила.
    Запасеността им с общ азот е много слаба, а с общ фосфор – слаба.
    Почвената реакция по цялата дълбочина на профила е слабо алкална, рН в Н₂О е 7,1.
    Карбонатите не се установяват по цялата дълбочина на профила.
    От така изложената характеристика на разглежданите почви може да се направи извода, че те се характеризират с мощен хумусен хоризонт, сравнително добре са запасени с органично вещество и имат благоприятен воден и въздушен режим.

Химични свойства
Таблица №12

Хоризонт и дълб. на пробата (cm)	Хумус (%)	рН в Н2O	Карбонати (%)	Общ азот (%)	Общ фосфор (%)
Профил №3
A I пл. 0-30	2,25	7,1	0,0	-	-
A II пл. 30-60	1,84	7,4	0,0	-	-
A III пл. 60-90	1,77	7,5	0,0	-	-
A IV пл. 90-120	2,25	7,5	0,0	-	-
A V пл. 120-170	0,0	7,6	0,0	-	-

Почвени процеси
    Черноземите са главният зонален почвен тип в Севернобългарската горско-степна зона. Те заемат Дунавската равнина, Южнодобруджанското плато и част от Лудогорието. На юг граничат със сивите горски почви.

    За произхода на черноземите съществуват различни хипотези. Без да се спираме подробно на този въпрос, трябва да подчертаем, че образуването на тези почви е свързано с наличието на следните по-важни условия:
 климат, при който през вегетационния период се сменят влажни и сухи фази;
 почвообразуващата скала, която да съдържа карбонати;
 тревиста растителност, която обезпечава постъпване в почвата на голямо количество органични остатъци.

    Климатът, при който се образуват българските черноземи, е умерено континентален, но разгледан по отношение на цялата страна, тук той има най-ярко изразен континентален характер. Лятото е топло, а зимата е студена с неустойчива снежна покривка. Средната януарска температура е под 0° С. Количеството на валежите е между 500 и 600 мм.

    Според някои ботаници нашите черноземи са се образували при степни и горско-степни условия. Предполага се, че когато черноземната област е била покрита с естествена растителност, тук са съществували растителни подобласти, с които може да се свърже образуването на различните подтипове черноземи. В най-северната засушлива част на Дунавската равнина са съществували най-типични ливадно-степни условия. Тревната растителност е била представена от съобществото Andropogon gryllus, разпространено днес в черноземната област (целинните участъци), които включват в своя състав Stipa lessingiana (коило), Festuca pseudovina (лъжлива власатка), Agropyrum cristatum (житняк), Poa pratense (ливадна метлица) и др. Тези треви се отличават с добре развита и дълбоко разположена коренова система, която е оказала главно влияние върху образуването на мощен хумусен хоризонт при тези почви.

    Делувиално-ливадните почви заемат терени в делувиалните и пролувиални шлейфове в подножията на склоновете, там където се разливат реките и потоците при проливни дъждове. Образувани са от разнороден, включително и грубочастичен наносен материал. Ясно се откроява хумусния хоризонт, под който следват почвообразуващите материали.

    По механичен състав са предимно леко песъчливо глинести, на отделни места и средно песъчливо глинести. Реакцията им е различна и зависи от донасяните почвообразуващи материали.

Оценки, изводи, заключения
    На територията на Защитената местност “Блатото Малък Преславец”, като резултат от проведеното полско, лабораторно и литературно проучване са установени три групи почви:
1. Черноземи, средно и силно еродирани
2. Излужени черноземи, нееродирани и слабо еродирани
3. Делувиално–ливадни почви

    Първата група почви показва характерните за черноземите свойства и морфологични особености, но като резултат от протичащите интензивни процеси на ерозия се отличава със скъсен профил. Последният е от типа А/С, като “А” хоризонт е формиран вторично от остатъците на “В” хоризонт или от почвообразуващата основа – хоризонт “С”. При средно еродираните черноземи се среща и профил от типа А/В/С, като хоризонт “В” е с незначителна мощност.

    Агропроизводствените свойства на излужените черноземи са по-добри от тези на карбонатните и типичните. Поради по-тежкия механичен състав те имат по-висока водозадържаща способност и по-продуктивно използват запасите от почвената влага. Те са най-плодородните почви у нас. Това се дължи както на високото съдържание на хумуса, така и на добрите им водно-физични свойства. Благодарение на по-добрите водни свойства и на обстоятелството, че тези почви са разположени в зоната с по-добро овлажнение се създават оптимални условия за използване на общия азот. Само киселата до неутрална реакция на тези почви дава възможност успешно до се използуват всички минерални азотни торове. Поради по-тежкият им механичен състав и по-високата им водозадържаща способност не съществува опасност от измиване на внесените торове. По тези причини тук с успех могат да се използват по-големи количества минерални азотни торове за есенно подхранване.

    Общите запаси на фосфор при излужените черноземи са по-ниски отколкото при карбонатните и типичните черноземи, но поради слабо киселата им реакция фосфорните им съединения имат относително по-голяма подвижност и са по-достъпни за растенията. При условията на по-добър азотен режим от излужените черноземи се извличат повече фосфати, което налага торене с фосфорни торове. Успешно могат да се използват всички видове фосфорни торове без особени рискове за фиксация, но за предпочитане е суперфосфатът. Добри резултати са получени при комбинираното азотно-фосфорно торене. Излужените черноземи са добре запасени с усвоим калций. Калиево торене е необходимо само при високи норми на азотно-фосфорно торене и при отглеждане на калиеволюбиви култури.

    Удълбочаването на орницата може да се извърши наведнъж без опасност от влошаване на механично-технологичните свойства.

    Делувиално-ливадните почви имат сравнително високо плодородие и благоприятни водни и физични свойства. Те са рохкави, проветриви, не образуват кора.

    Хумусното съдържание в повърхностния хоризонт е относително високо. Почвената реакция най-често е неутрална до слабо алкална. Поради голямото разнообразие на тези почви по механичен състав и съдържание на органично вещество трудно е да се даде обща препоръка за водене на земеделие върху тях. Общите им свойства, обуславящи високоефективно плодородие, са преди всичко добрият им воден режим, добрата им аерация и сравнително по-мощният хумусен хоризонт. За по-пълното използване на оптималните възможности на почвите от този тип е необходимо редовно да се внасят азотни торове. Даването обаче на големи количества лесно разтворими торове е свързано с известна опасност от загуба поради измиването им. Ето защо необходимо е те да се внасят под формата на подхранване.

    Поради относително високата нитрификация фосфорните запаси на разглежданите почви са подложени на силно извличане от растенията и почвите често показват фосфорен недостиг. Не са редки случаите, когато и самостоятелното фосфорно торене дава задоволителен резултат.

    Делувиално-ливадните почви с по-лек механичен състав и с относително по-голямо съдържание на пясък показват недостиг на калий.

    Не се установява антропогенно изменение или замърсяване в повърхностната част или дълбочинните хоризонти на изследваните почвени различия.

Изготвил: ст.н.с. д-р инж. Мартин Банов