Растителността е най-важният компонент на живия свят във влажните зони. Установяването на флористичния състав и ценотичната структура на растителната покривка в и около тях е изключителна важно. Това е така, защото освен с големия въпрос за биоразнообразието, растителният мир на тези естествени формирования е пряко свързан с тяхната биопродуктивност и значението им за разпространението и съхранението на специфичните за влажните зони природни комплекси.
    От гледна точка на геоботаничното райониране територията, на която се намира блатото Малък Преславец се отнася към Долнодунавската провинция на Евроазиатската степна и лесостепна област. Растителната покривка в тази част от територията на нашата страна се характеризира с остепняване на нейния състав под влияние на човека. За самия Силистренски геоботаничен район са типични остатъците от ксеротермни дъбови гори с доминиране на космат дъб и цер и вторични гори от келяв габър, а на места и от остатъци от липови или смесени липови гори (Бондев, 2002).
    Блатото Малък Преславец е било обект на малобройни ботанически проучвания. Това се обяснява със слабото внимание, което е отделяно през миналия век на проучванията във влажните зони и на неговото сравнително отдалечено място. Бегло споменаване на блатото дава Даки Йорданов в своята работа “Фитогеографски изучавания на блатата в България във връзка с висшата им растителност” (1931). Кочев (1986) отбелязва този обект при характеризирането на водната и блатна растителност по източното крайбрежие на р. Дунав. По - подробно растителният компонент на блатото е обсъждан от Кочев и Йорданов (1981) и Кочев (1994), но трябва изрично да се подчертае, че в тези три случая става дума само за висшата водна растителност на водоема. Блатото се споменава и от Георгиев (1999), който публикува биогеографски анализ на влажните зони в България.
    Съгласно предварително набелязаните цели и задачи на настоящия проект през периода 28 март - 16 юли 2004 година, бяха проведени четири излизания на терена с цел проучване на флорния и ценотичния комплекс на растителната покривка на защитената местност. В резултат на това беше получена актуална информация за видовото растително богатство и разнообразието от фитоценози на нейната територия. Освен висшите растения и техните съобщества, бяха проучени видовото разнообразие на мъховете и висшите гъби на територията на природната забележителност. Теренната информация беше събирана по маршрутния метод и след това колекциите бяха обработвани в камерална обстановка.

Флорно богатство
    Проучването на флорния състав на защитената местност “Блато Малък Преславец” установи наличието на 177 вида висши цветни растения, които се отнасят към 61 семейства (Списък на видовете). Само за себе си това количество не означава почти нищо. Същността и значението му може да се разбере, ако тези цифри се съпоставят с аналогични данни за сходна територия. Сравнението е възможно благодарение на проучването на Цонев (2002) върху растителната покривка на Защитената местност “Калимок”. Той съобщава 369 таксона висши растения установени на територия от 66 000 дка. Веднага става ясно, че на територията на защитената местност “Блато Малък Преславец”, която е само 385 дка, т.е. повече от 170 пъти по -малка от тази на Защитената местност “Калимок”, са открити и идентифицирани само около 2,5 пъти по - малко видове. Съпоставката установява относително голямото флорно насищане, което е характерно за защитената местност “Блато Малък Преславец”. Този факт показва по един недвусмислен начин голямото фиторазнообразие на изследваната територия и оттам важността на мястото, което тя заема в общата мрежа на влажните зони в България. При това тази защитена местност е относително много малко повлияна от различни техногенни въздействия, което я прави изключително пригодна за различни проучвания.
    Сред установените висши растения най - многобройни са представителите на сем. Сложноцветни (Asteraceae) с 21 вида. Следват тези от сем. Житни (Poaceae) с 13 вида и растенията от сем. Устоцветни (Lamiaceae) с 12 вида. След тях в низходяща градация се нареждат семействата: Бобови (Fabaceae) с 11 вида, Розоцветни (Rosaceaе) с 9 вида и Сенникоцветни (Apiaceae) със 7 вида. Може да се отбележи още, че в целия флорен комплекс на защитената местност 2 семейства са представени с по 5 вида, едно семейство с 4 вида, 14 семейства с по 3 вида, 9 семейства с по 2 вида и 27 семейства са представени с по един вид. Голяма част от тези растения са плевелни и рудерални растения: копривата, синята злъчка, кучешкото грозде, различните видове лопен и т.н. Има и някои видове, които повече или по - малко съзнателно са интродуцирани от човека: черницата, конопа, аморфата, ябълката. Общо би могло да се отбележи, че територията на защитената местност е богата на видове от групата на антропофитите, което е резултат от широката му връзка с околните райони. Една от причините за тази активна инвазия на антропофитни видове е и близостта на с. Малък Преславец, чиито поземлен фонд граничи с територията на природната забележителност.
    Към така установените висши растения с голяма доза вероятност би могло да се каже, че едни по - задълбочени и продължителни проучвания на флората на защитената местност “Блато Малък Преславец” ще увеличат тяхното число с още около 15 - 20 вида. Почти сигурно е установяването на Безкоренчевата волфия (Wolfia arrhiza) - защитен вид от Червената книга на България, Издутата водна леща (Lemna gibba) - също защитен вид от Червената книга на България, Дребният ръждавец (Potamogeton pussilus), Лечебната иглика (Primula veris), Пролетното ботурче (Cyclamen coum) и др.
    Безспорно най-важно място сред цялата група на висшите растения заема Бялата водна лилия (Nymphaea alba) - растение със статут на застрашен вид в Червената книга на България. Този вид образува почти чисти колонии на територията на блатото, които заемат около 46 дка от неговата повърхност. Ето защо понастоящем находищата на бялата водна лилия в блатото формират нейната най -голяма цъфтяща популация на територията на България.
    По данни на местни хора по заблатените места към опашката на защитената местност е растяла многобройна популация на Блатното кокиче (Leucojum aestivum L.). Това е растение, което в Червената книга присъства като застрашен вид. От блатното кокиче се добива дрога, от която се получават много важни лечебни субстанции. Изкуственото повишаване на нивото на водоема през осемдесетте години на миналия век е довело до неговото изчезване. Напълно възможно е все още там да се срещат единични екземпляри от блатно кокиче, но те са силно подтиснати и развиват само вегетативни органи, което ги прави трудно забележими и откриваеми.
    Както беше отбелязано по-горе във връзка с геоботаничното райониране на изучаваната територия, растителната покривка в тази част на страната има сравнително добре изразен степен характер. В нашия случай този характер се подкрепя от присъствието на Степното еньовче (Galium humiffusum) и Драката (Paliurus spina-christi) сред останалите видове растения намерени на територията на защитената местност. Повишената въздушна влажност е причина за присъствието на Полския ясен (Fraxinus oxycarpa), който е един типичен евксински елемент в нашата флора.
    По време на настоящото проучване на защитената местност “Блато Малък Преславец” на 28.03.2004 г. в непосредствена близост до западния бряг беше събран материал от висше водно растение, който беше идентифициран като Нуталиева водна чума (Elodea nuttallii) (вж. картeн знак 13). Този факт означава, че защитената местност “Блато Малък Преславец” е първият вътрешен водоем на територията на нашата страна, в който е намерен вида. При това трябва да се отбележи, че нуталиевата водна чума е нов вид за флората на България, установен за първи път през лятото на 2003 година във водите на българската акватория на река Дунав.

Растително разнообразие
    Актуалната растителност на защитената местност “Блато Малък Преславец” е резултат от въздействието на фактори, които в течение на годините са влияели с различен интензитет на растителния компонент. В миналото най - важни са били климатичните фактори, които са моделирали в течение на годините растителната покривка на района. Постепенно към тях се прибавя антропогенното натоварване причинено от различните видове дейност на населението, обитаващо тези места.
    Днес растителната покривка на природната забележителност е образувана от комбинираното въздействие на тези две групи влияния и условно би могла да си подели на три главни типа: горска растителност, тревиста растителност и висша водна растителност, която е формирана по периферията на водното огледало.

 Горска растителност
    Тя заема склон с наклон около 20є, който оформя западния бряг на блатото (картен знак 10). Представлява естествена смесена широколистна гора, запазена в този район по склоновете на долината, в която се е образувало блатото. В нея количествено преобладава Сребролистната липа (Tilia argentea). Възрастта на дървостоя е около 50 - 60 години, а височината му е около 8 - 10 м.
    Освен основният дървесен вид – Сребролистната липа (Tilia tomentosa), в изграждането на дървостоя участие вземат още и Церът (Quercus cerris), Кленът (Acer campestre), Макленът (Acer hyrcanum), Яворът (Acer pseudoplatanus), Махалебката (Prunus mahaleb), Глогът (Crataegus monogyna), Кучешкият дрян (Cornus sanguinea) и др. Привнесени от хората или от животни са отделни екземпляри от Ябълка (Malus domestica) и Круша(Pyrus pyraster), които са подивели. По самата периферия на брега надвесени над водата растат Върби (Salix sp.).
    Приземният етаж е сравнително беден на видове, слабо развит и с ниско проективно покритие, което не надвишава 15-20%. Най -характерно за този елемент на гората е, че е силно рудерализиран под влияние на антропогенния натиск. От естествените тревисти видове тук се срещат Горската теменужка (Viola odorata), Мечият лук – левурда (Allium ursinum), Змиярникът (Arum maculatum), Горско кукувиче грозде (Muscary botrioides), Обикновено кукувиче грозде (Muscary comosum), а по по-просветлените места има Ежова главица (Dactylis glomerata), Жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon) и др. В началото на вегетационния сезон много изобилно под склона на гората се развива Воловодецът (Orobanche cumana), който на места образува групирания от по повече от 40-50 екземпляра. Това е висше растение, което паразитира върху корените на различни дървесни видове, откъдето набавя нужните му асимилати. Чрез хората и животните по тези места са се настанили различни видове Лопен (Verbascum sp.), Коприва (Urtica dioica), даже на места може да се види самосев от Домати (Lycopersicum esculentum).
    В горския масив няма формиран храстов етаж. Тук-там има отделни екземпляри от Къпина (Rubus sp.), които присъстват само като антропофитен елемент на горската флора.
    Североизточният ъгъл на блатото е зает от храстовиден тип растителни съобщества (картен знак 11). Те формират ивица с дължина 400-500 метра и ширина от 4 до 8-10 метра, разположена по самия бряг. Техният състав е изграден от същите дървесни видове, които се срещат и в гората, но там са недобре развити дървета с височина 3-4 метра. На много места те са гъсто оплетени от стъблата на Къпини (Rubus sp.), Повет (Clematis vitalba), Петолистен партеноцисус (Parthenocyssus quinquefolia) и Чадърче (Calystegia sepium), което ги прави трудно проходими. Тук се срещат много Джанки (Prunus cerasifera), подивели ябълки и Черен бъз (Sambucus nigra).

 Тревиста растителност
    Особено характерно за тревистата растителност формирала се на територията на защитената местност “Блато Малък Преславец” е, че в зависимост от овлажняването на грунта има различни преходи от типично сухоземни тревисти съобщества разположени покрай източния бряг на водоема до влажни и преовлажнени ливади, които са най-характерни за терените около опашката на блатото (картен знак 12). Тревистите съобщества може да бъдат отнесени към групата на разнотревните тревисти ценози, в които участват видове от най-различни систематични групи: Бобовите с Пълзяща детелина (Trifolium repens), Обикновена детелина (Trifolium purpureum), Едроцветна глушина (Vicia grandiflora), Бяла комунига (Melilotus alba), Бял равнец (Achillea millefolium) и различни видове тръни от Сложноцветните, Бяло еньовче (Galium album) и Лепка (Galium aparine) от Брошовите, Черно (Solanum nigrum) и Червено (Solanum dulcamara) кучешко грозде от Картофовите, видове от Грапаволистните – Усойниче (Echium vulgare), Лечебно винче (Anchusa officinalis) и др. Многобройни и с високо обилие са видовете от сем. Житни, които изграждат основната част на тревостоя на ливадите: Диво жито (Aegilops cilindrica), Балур (Sorghum halepense), Мише просо (Hordeum murinum), Безплодна овсига (Bromus sterilis), Едногодишна ливадина (Poa annua), Троскот (Cynodon dactylon), Вейник (Calamagrostis epigeios), Зелена кощрява (Setaria viridis) и др. Много характерно за тези ливади е, че те са силно рудерализирани и с много лошо състояние на тревостоя, поради прекомерната паша и отъпкване от стадата и рибарите.
    Тревистите съобщества, които се развиват по терени, чиито почви са много влажни или преовлажнени, са съставени почти изцяло от представителите на Остриците и Дзуките: Езерен камъш (Schoenoplectus lacustris), Обикновена блатница (Eleocharis palustris), Карамфилова острица (Carex caryophyllea), Острица (Carex sp.), Остроъгълна острица (Carex acutiformis), Разперена дзука (Juncus effusus). Сред тях има формирани многобройни туфи от Водолюбиви менти (Mentha aquatica, Menntha spicata), Хвощове (Equisetum sp. div.), Копиелистна превара (Scutellaria hastifolia) и отделни малобройни групи от Водолюб (Butomus umbellatus) и Лаваница (Alisma plantago-aquatica). Доста изобилно са представени в състава на тези блатисти съобщества Блатната незабравка (Myosotis palustris) и Черният оман (Symphytum officinale). Точно на самия край на опашката на блатото беше открито съобщество на Водното лютиче (Ranunculus aquatilis), което заема площ от около 45-50 кв.м.

 Макрофитна растителност
    Най-голяма част от крайбрежните терени се заемат от съобществата на Тръстика (Phragmites astralis) (картен знак 1). На много места тръстиката образува чисти петна, особено, когато тези съобщества са формирани на брега. Когато обаче тръстиковите ценози са във водата, тогава участие в тях взeмат: Дребната водна леща (Lemna minor), Изправената ежова главица (Sparganium ramosum), Широколистният папур (Typha latifolia), Теснолистният папур (Typha angustifolia), Водянката (Hydrocharis morsus-ranae), а към опашката на блатото сред тръстиката може да се срещне и Триделната водна леща (Lemna trisulca).
    Съобществата, изградени от Бялата водна лилия (Nymphaea alba) се намират по средата на водното огледало на блатото (картен знак 2). Те са почти чисти, като между отделните водни лилии могат да се срещнат единични екземпляри от Класовидния многолистник (Myriophyllum spicatum) и Къдравия ръждавец (Potamogeton crispus). Отделни неголеми групи бялата водна лилия формира и в близост до брега, но те са малочислени и обикновенно представляват елемент от съобществата на други водни растения.
    На второ място по обилие и срещаемост сред растителността на блатото се нареждат съобществата на трите вида папур, които растат тук: Широколистният папур (Typha latifolia), Теснолистният папур (Typha angustifolia) и Лаксмановият папур (Typha laxmanii) (картен знак 3, 4 и 5). Тези три вида, както и тръстиката образуват, както чисти, така и смесени съобщества, като на различни места преобладава количествено един от тях. Сред тези съобщества се среща Водянката (Hydrocharis morsus-ranae), Къдравият ръждавец (Potamogeton crispus), Класовидният многолистник (Myriophyllum spicatum), Плаващият роголистник (Ceratophyllum demersum), Малката водна леща (Lemna minor) и др.
    Плаващият роголистник (Ceratophyllum demersum) (картен знак 6) е най-обилно представеният вид от групата на водните растения, които живеят изцяло потопени във водата. Той образува съобщества, които са почти чисти. В тях може да се открият отделни екземпляри от Водянката (Hydrocharis morsus-ranae), Къдравият ръждавец (Potamogeton crispus), Класовидният многолистник (Myriophyllum spicatum), а по повърхността се среща повече или по-малко обилно и Малката водна леща (Lemna minor).
    Много интересно е присъствието на Къдравия ръждавец (Potamogeton crispus) в общата картина на растителостта на блатото (картен знак 7). Теренните наблюдения позволиха да се види, че в периода от края на м. април до края на м. юни от трите вида ръждавец, които се срещат в блатото, къдравият ръждавец се развива най-обилно и заема около една трета от чашата на блатото в частта към неговата опашка. Почти целият обем на водното тяло на това място е заето от неговите обширни и чисти колонии, които след прецъвтяването и формирането на плодовете му увяхват и отмират, падайки на дъното на водоема. По такъв начин мъртвата фитомаса се отлага на дъното като излиза за доста дълъг период от време от общия кръговрат на блатната екосистема. По-късно през вегетационния сезон настъпва активното развитие на Плаващия роголистник (Ceratophyllum demersum), но вегетативната маса, която той развива е несравнима по количество с тази на къдравия ръждавец.
    Групата на макрофитите на блатото се допълва от още два вида ръждавец - Плаващият ръждавец (Potamogeton natans), картен знак 8, и Блестящият ръждавец (Potamogeton lucens), картен знак 9. Те се срещат на няколко места във водоема, където образуват немногобройни групи, т.е. те не образуват добре структурирани съобщества. Около тях има единични екземпляри от Малката водна леща (Lemna minor), а по-надолу във водния слой се разполагат обилни колонии от Плаващия роголистник (Ceratophyllum demersum) и Класовидния многолистник (Myriophyllum spicatum). И двата вида ръждавец са от типа макрофити, които разполагат листата си по повърхността на водата, но с корените си се захващат за дъното. Ето защо всичките находища на тези растения се намират недалече от брега, където дълбочината на водата не е голяма. По време на цъфтежа те формират относително едри съцветия от тип клас, които са изправени над водата, за да не затруднява насекомите при опрашването на двуполовите им цветове.
    Общото впечатление от цялостната картина на растителната покривка на защитената местност е, че ценотичното разнообразие не е голямо. Това се отнася особено за тази нейна част, която е формирана от макрофитните видове и пространствено се разполага в самото водно тяло и по неговите брегове. По наше мнение, най-вероятната причина за това обедняване на фитоценотичното разнообразие, е изкуственото повишаване на нивото на водата през осемдесетте години на миналия век. То е довело до увеличаване на площта на водното огледало, но е намалило ценотичното богатство в блатото. Този факт много добре проличава при сравняването на публикувания от Кочев доклад за растителната покривка на самото блато, който дава за нея 23 картируеми единици (Kocheff, 1994). От същата публикация остава впечатлението, че преди повишаването на нивото на водата, откритото водно огледало е било съвсем малко, поради по-малката дълбочина на водоема и съответно по-напредналата степен на обрастването му тогава.

 Мъхове и макромицети
    По време на проучване на флорното и ценотично разнообразие на защитената местност бяха събирани и образци от установените на нейната територия различни видове зелени мъхове и макромицети.
    Събраните образци от мъховете показват, че на територията на блатото Малък Преславец са идентифицирани 11 вида зелени мъхове (вж. списъка на установените зелени мъхове). Всичките те са представители на групата зелени мъхове, които растат и се развиват върху органични остатъци (най-често това са дървесни останки, които са в различен стадий на гниене). Само видът Leskea polycarpa е събран от бетонен субстрат, върху който беше развил вегетативното си тяло. Като цяло групата на зелените мъхове не представлява особен интерес тъй като сред тях не се срещат видове със специален статут. Тези растения заемат нормалната си ниша в общото разнообразие на растителния свят на защитената местност и цялостния кръговрат на веществата и енергията в този район.
    Почти същото може да се каже и за установените общо 9 вида висши Базидиеви гъби. Преобладават дърворазрушителните видове и почвени такива, характерни за тревисти съобщества. Типична блатна гъба е само видът Mycena typhae (Schweers) Kotlaba, който се развива върху мъртви и гниещи растителни остатъци от тръстика и папур. От установените гъби едливи са Полската печурка (Agaricus campestris L.: Fr.), Сърнелата (Macrolepiota procera (Scop: Fr. Sing.) и Челядинката (Marasmius oreades (Bolt: Fr.), които се събират от местното население и посещаващите блатото рибари. Ядлива е и Сярната гъба (лимонка) (Laetiporus sulphureus (Bull: Fr.) Murr.), което е факт, известен на малцина. Нейно плодно тяло беше установено върху изгнило дърво, подаващо се над водата. С други думи, висшите Базидиеви гъби, установени на територията на природната забележителност, се вписват както и зелените мъхове, в общия биологичен кръговрат, като организми, подпомагащи трансформацията на растителните отпадъци.

Заключение
    Проведеното проучване на флорното и фитоценотично разнообразие на Защитената местност “Блато Малък Преславец” е първо по рода си за цялата нейна територия . Това е факт, който прави чест на Сдружение”Свят за всички” - Силистра, членовете на което са генерирали и финансово обезпечили настоящото комплексно изучаване на защитената местност.
    Общото впечатление от получените ботанически резултати е, че флората и растителността на защитената местност не предлагат изключителни явления от растително естество. От природоохранна гледна точка най-важният факт е много доброто състояние на популацията на Бялата водна лилия (Nymphaea alba), вид който се среща в том първи на Червената книга на НР България. По такъв начин водоемът се превръща в местообитание на най-голямото находище на бялата водна лилия у нас.
    Откриването на Нуталиевата водна чума (Elodea nuttallii) за пръв път в наш вътрешен водоем също може да бъде отнесено към достойнствата на блато Малък Преславец и то повече като обективна даденост, която повишава ботаническото разнообразие на този обект.
    Друго достойнство на защитената местност е относително доста високото флорно насищане, достигнато на такава малка територия. Установените до този момент около 180 вида висши растения представляват 4,8% от актуалната висша флора на нашата страна, което е един респектиращ факт.
    По наше мнение, истинската ценност на Защитената местност “Блато Малък Преславец” не е в цитираните по-горе сухи цифри. Голямото достойнство на тази територия със специален статут е, че тя обхваща една от най-добре съхранените от оцелелите до днес български крайдунавски влажни зони. Ето защо най-важното, което трябва да се направи в близко бъдеще, е регламентирането на ясни и научно обосновани правила за ползването на тази територия. Правила и дисциплина, които ще допринесат за опазването на разнообразието и устойчивостта на целия природен комплекс на защитената местност.