На левия бряг на р. Дунав по долното течение на километър 414 е разположена Защитената местност “Блато Малък Преславец”. Край него има едноименно село.

    Настоящата разработка дава оценка на качествата на водите на блатото чрез показателите трофност и сапробност въз основа на качествена и количествена оценка на един от елементите на хранителните вериги – зоопланктонът. Като съпътстващ елемент са направени измервания на някои от физичните параметри на водното тяло – pH, електропроводимост, разтворен във водата кислород, прозрачност по Secci.

    Въпреки голямата антропогенна преса, която понася, блатото Малък Преславец е едно от малкото оцелели центрове на огромно биоразнообразие по българския участък на р. Дунав. Последната видима човешка намеса датира от 1977 година, когато като част от напоителна система край село Малък Преславец е построена дига между блатото и реката (на 30 м от р. Дунав). Дигата спира притока на речна вода към блатото. Това би могло теоретично да доведе до изплитняване (пример е езерото Сребърна), но на практика се получава обратното, тъй като повърхностният и подземният вток, съществували и преди построяване на дигата, са значителни. В югозападната част на водоема се вливат водите на река, която води началото си от микроязовири на съседни села. Вероятно активно работят и подземните карстови извори (за това говорят прозрачните участъци от зимния лед над блатото).

Материали и методи
    Изследването на зоопланктона и измерванията на физичните показатели са извършени в четири последователни календарни месеца на 2004 година (април – юли, включително), на 5 станции, разположени в блатото. При избора на мястото на пробовземанията е отчетено голямото колебание в дълбочината на блатото в различни участъци – едната станция е разположена в югозападния край, където дълбочината на водата е около 30 – 40 см (условията са типично блатни); друга станция е близо до брега, край тръстиките в южния край; трета е близо до западния бряг; четвърта е над карстов извор (източен бряг на блатото) и последна – близо до дигата (северен участък). Тук са дадени осреднени стойности на всички параметри за цялото блатото.

    Пробите за зоопланктонен анализ са събрани чрез филтруване на 50 литра вода през мрежа от мелничен газ с размер на очите 86 микрона. При определяне на видовете (качествен анализ) са използвани определители на Кутикова (1970), Монченко (1974) и Мануйлова (1964). Някои от ротаториите са определяни до вид по устройството на челюстния апарат, чрез разграждане на меките тъкани с КОН 30% - род Cephalodella, род Eosphora, род Encentrum, род Asplanchna, род Conochiloides. Количественият анализ е проведен в камера на Богоров, като първоначалната проба е доведена до 100 милилитра, от които с щемпел - пипета е взет 1 милилитър, след което резултатите са умножени по коефициент 2000.
Трофността е определена по Оксиюк и др. (1994), а сапробността - по Сладечек (1973).

    Физичните параметри са измерени с комбиниран уред Multilein, производство на фирма WTW.

Резултати и дискусия
    За изследвания период са установени 98 таксона зоопланктери (таблица 1): група Rotatoria – 68 таксона, група Crustacea – 30, от които Branchiopoda (Cladocera) – 20, Copepoda – 10. Относително малкия брой таксони от група Copepoda се дължи на факта, че изследването не включва зимни и раннопролетни месеци.

    Видовият състав на група Rotatoria e доказателство за голямата натовареност на езерото с органична материя – до степен политрофност и отразява изключително разнообразните условия на водоема – големите колебания в дълбочината на блатото. В югозападния край са установени два вида, обитаващи сладки тини – Trichocerca (Diurella) taurocephala (Hauer) и Encentrum (s.str.) marinum (Dujardin). Други два вида живеят сред висша водна растителност и обраствания – Eosphora najas Ehrenberg и Lecane (s. str.) luna balatonica Varga. Размерите на зоопланктерите също се влияят от дълбочината на водата – например Trichocerca (Diurella) porcellus (Gosse) e по - дребна в блатистия участък, а по - едра в откритата (езерна) част.

    Количественият анализ показва (таблици 3 и 4), че когато говорим за числености, безспорен фаворит са представителите на група Rotatoria, но когато отчитаме биомасите, сравнението е в полза на представителите на групи Copepoda и Cladocera. Видовете от последните две групи образуват една много добра хранителна база за новоизлюпените риби и за типичните зоопланктонофаги. Численостите и биомасите на зоопланктерите (таблици 3 и 4) според Оксиюк и др. (1994) поставят блатото в групата на поли- и еутрофните водоеми. Твърдо класифициране в една от двете групи е възможно при по - дългосрочно изследване. Доказателство за повишената трофност на блатото Малък Преславец е и видовият състав на зоопланктона – 1. Голям брой таксони Rotatoria; 2.Oт Rotatoria и Cladocera преобладават събиратели, седиментатори и хващачи (Chydorus sphaericus (O.F.Muller), Euchlanis dilatata Ehrenberg, Asplanchna priodonta Gosse ) (Oксиюк и др., 1994).

    Защитената местност “Блатото Малък Преславец” е проточно. Това дава възможност да направим аналогия с река и да използваме системата на Сладечек (1973) за определяне сапробността на водите. Освен видовият състав, на таблица 1 е посочено и сапробното значение на зоопланктерите.

    Най-голям е броят на таксоните, определящи олиго-, бета-олиго- и бета-сапробност (таблица 2). Максималната възможна степен на сапробност за природен водоем е олиго-, а бета- е нормалната стойност.

    На таблица 5 са представени стойностите на електропроводимостта, рН, кислород и прозрачност по Secci. Измененията на числености и биомаси на зоопланктона са успоредни с промените на рН. Измененията на прозрачността по Secci и разтворения във водата кислород подсказват, че в края на изследвания период вероятно е започнал цъфтеж на фитопланктона и в един по - късен момент (например август) може да се отчете инхибиращ ефект върху зоопланктона.

Изводи
    Защитената местност “Блатото Малък Преславец” е:
 Силно натоварено с органична материя – до степен поли- и еутрофия
 Много богато на живот (обитава се от зоопланктери, обуславящи олиго- и бета-сапробия)
 Има добра хранителна база за новоизлюпени риби и облигатни зоопланктонофаги.

Изготвил: н. с. Веселка Цавкова

Литература:

1. Chislenko, L.L.(1968): Nomograms for calculation of the body mass of water organisms through body size and form. – 106 pp., (Nauka Publishing House) Moskow (in Russian)
2. Kutikova, L.A. (1970): Rotifers from the fauna of USSR (Rotatoria). Subclass Eurotatoria, Orders: Ploimida, Monomotrochida, Paedotrochida.-744 pp., (Nauka Publishing House) Leningrad (in Russian)
3. Manuylova, E.F. (1964): Branchiopod crutaceans (Cladocera) from the USSR. – 327 pp., (Nauka Publishing House) Mokow, Leningrad (in Russian)
4. Mонченко, В.I. (1974): Щелепноротi циклопоподiбнi, циклопи (Cyclopidae). –452с., (Видавництво "Наукова думка") Киев (Россия)
5. Naidenov, W. (1994): Wandel in der Zusammensetzung der Cladocera und Copepoda – Fauna des Subwassers in Bulgarien im letzten Jahrhundert. – Lauterbornia 19:95-106, Dinkelscheben
6. Sladecek, V. (1973). System of Water Quality from the Biological Point of View. – Arch. Hydrobiol. Beih./Ergebn. Limnol., 7, I – IV, 288 pp.
7. Найденов, В. (1965): Принос към изучаване на копеподната и бранхиоподната фауна от крайдунавските водоеми в България. – Известия на зоологическия институт с музей, кн.XIX:203-229, БАН
8. Оксиюк О.П., Жданова Г.А., Гусьнская С.Л., Головко Т.В. (1994): Оценка состояния водньlх объектов Украиньl по гидробиологическим показателям. I. Планктон. – 26-30 с., Гидробиологический журнал, т.30, номер 30
9. Узунов, Й., С. Ковачев (2002). Хидробиология. – 342 с., (Издателство Pensoft) София - Москва