Защитена местност “Блатото край Малък Преславец”

   Блатото Малък Преславец е обявено за Защитена местност със Заповед № РД 411/28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Прилежащата му територия е 147,3364 ха. То се намира на 4 км северно село Малък Преславец и е в непосредствена близост до р. Дунав. Отстои на около 30 км от Поддържан резерват “Сребърна” и служи за хранителна база на чапли, блестящи ибиси, лопатари, корморани и други гнездещи в резервата птици.

Фауна:
   Блатото Малък Преславец е една от последните останали запазени влажни зони по българския бряг на р. Дунав. Познато е със своята голяма колония от бяла водна лилия. То е добро място за отдих и риболов. Върху неговата фауна са извършвани периодични наблюдения, но писмените данни за тях са ограничени. Орнитофауната на района до този момент наброява 147 вида, като гнездещи от тях са 82 вида.

   Поради своята дълбочина езерото е с преобладаващо открита водна площ с голямо съобщество от бяла водна лилия, която е добра база за основните гнездящи тук видове - белобузата рибарка и двата вида водни кокошки - зеленоногата и белочелата (лиската). Значително по-малък по площ е тръстиковият пояс около езерото, който се разширява само в опашката на водното огледало. Затова и видовете типично гнездящи в тръстика са значително по-малобройни в сравнение с останалите влажни зони в района, в които преобладава тръстиката. Другия значим биотоп, който от 2004 г. със заповед на Министъра на околната среда и водите бе включен в територията на Защитената местност е гората на западния бряг на езерото, с което към гнездящата орнитофауна на района бяха прибавени и голям брой пойни видове птици, обитаващи горски екосистеми. Източния бряг на езерото е почти изцяло застроен и се обитава от антропогенни видове птици, като най-многобройна е колонията на градската лястовица.

   Всяка години блатото замръзва и зимуващите водолюбиви птици се концентрират в р. Дунав, но при по-топли зими могат да се наблюдават и вътре в блатото (например черновратия гмурец).

   Видове, обитаващи блатото по време на следгнездовите скитания и сезонни прелети:
 Сива чапла - в България са установени 24 гнездови колонии. Прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Обитава блата и езера с обширни тръстикови масиви. Размножителният период е от март до юни. Гнезди в самостоятелни или смесени колонии с други чапли. По дунавското крайбрежие гнезди по тополи, бяла върба, тръстикови масиви. В “Блатото Малък Преславец" не гнезди, но числеността и през лятото е голяма. Защитен вид.
 Малка бяла чапла - нейни гнездови колонии се срещат по островите на р. Дунав, езеро “Сребърна”, долината на река Вит, р. Марица и Черноморското крайбрежие. Цялата птица е снежно бяла. Обитава блата, езера, разливи на реки, рибарници и др. Размножителният период е от средата на април до началото на август. Самостоятелни колонии са изключения. Образува смесени гнездови колонии, най-вече с нощната и гривестата чапла. Гнездото е изградено от клонки или тръстикови стебла. Женската снася през първата половина на май 4-5 яйца. В мътенето участвуват и двамата родители. Малките напускат гнесдото през първата половина на юли. Защитен вид. В “Блатото Малък Преславец” е втора по численост.
 Нощна чапла - гнезди по дунавските острови и Черноморското крайбрежие. Обитава езера, блата, заливи на реки, микроязовири, рибарници, заливни гори с изобилна блатна растителност. Гнезди в колонии под 200 метра надморска височина и в тръстикови масиви. Гнездото е от стърчащи клечки или тръстикови клонки. Женската снася през април и май 4-5 яйца. В мътенето участвуват и двамата родители. Малките се излюпват през втората половина на май. И двамата родители изхранват малките. Последните напускат гнездото в началото на юли. Защитен вид.

   Видове, зимуващи в блатото:
 Зимно бърне - през размножителния период обитава солени и сладководни езера и блата, обрасли с тръстика и папур. По време на прелет и през зимата обитава и други водоеми. Гнезди единично или на малки групи на земята, далеч от брега на водоема. Женската снася яйцата в края на април, началото на месец май. Мътилото съдържа 8-10 яйца, които с излюпват за 21-22 дни, а след 25-30 дни малките могат вече да летят. Ловен вид. В “Блатото Малък Преславец” зимува до замръзването му, а след това се премества в р. Дунав.
 Зеленоглава патица - през размножителния период обитава блатата и езерата с богата крайбрежна растителност. Брачните двойки се оформят в местата на зимуване. Гнездото е скрито под храсти в тревата или тръстиковите масиви, винаги до водата. Гнездото е постлано с пух. Женската снася 9-15 яйца. Мътенето продължава 27-30 дни. През зимата е често срещан вид в “Блатото Малък Преславец”.
 Качулата потапница - в България по време на прелет се среща в цялата страна, но зимува по Черноморското крайбрежие. През размножителния период, отделни двойки се срещат в Биосферен резерват “Сребърна” (Паспалева, Мичев, 1971). Мигриращ, зимуващ вид. Обитава предимно по-дълбоки езера и блата с богата водна растителност. Гнезди по единично, понякога в колония на рибарки и чайки. Гнездото е разположено на земята на малки островчета или кочки след тръстиката. Женската снася след втората половина на май 8-11 сиво-зелени яйца. Мъти 25-28 дни. Малките започват да летят след 45-50 дни. Ловен вид. При зимното преброяване на водоплаващите птици са забелязани няколко екземпляра в блатото.

Флора:
   Последното проучване на флорния състав на “Блатото Малък Преславец” установи наличието на 177 вида висши цветни растения, които се отнасят към 61 семейства. Тази защитена местност е относително малко повлияна от различни техногенни въздействия, което я прави изключително пригодна за различни проучвания с природоохранителен характер.

   Сред установените висши растения най-многобройни са представителите на:
 сем. Сложноцветни (Asteraceae) - 21 вида.
 сем. Житни (Poaceae) - 13 вида
 сем. Устоцветни (Lamiaceae) - 12 вида
 сем. Бобови (Fabaceae) - 11 вида
 сем. Розоцветни (Rosaceaе) - 9 вида
 сем. Сенникоцветни (Apiaceae) - 7 вида.

   Може да се отбележи още, че в целия флорен комплекс на защитената местност 2 семейства са представени с по 5 вида, едно семейство - с 4 вида, 14 семейства с по 3 вида, 9 семейства с по 2 вида и 27 семейства са представени с по един вид. Голяма част от тези растения са плевелни и рудерални растения: копривата, синята злъчка, кучешкото грозде, различните видове лопен и т.н. Има видове, които повече или по-малко съзнателно са интродуцирани от човека: черницата, конопа, аморфата, ябълката. 

Безспорно най-важно място сред цялата група на висшите растения заема бялата водна лилия (Nymphaea alba) - растение със статут на застрашен вид в Червената книга на България. Този вид образува почти чисти колонии на територията на блатото, които заемат около 46 дка от неговата повърхност. Ето защо понастоящем находищата на бялата водна лилия в блатото формират нейната най-голяма цъфтяща популация на територията на България.

   Растителната покривка в тази част на страната има сравнително добре изразен степен характер. В района той се подкрепя от присъствието на степното еньовче (Galium humiffusum) и драката (Paliurus spina-christi). Повишената въздушна влажност е причина за присъствието на полския ясен (Fraxinus oxycarpa), който е един типичен евксински елемент във флората на България.

   В защитената местност е идентифициран вид като нуталиева водна чума (Elodea nuttallii, вж. Схема 1, знак 13). Това определя “Блатото Малък Преславец” като първият вътрешен водоем на територията на страната, в който е намерен вида. Нуталиевата водна чума е нов вид за флората на България, установен за първи път през лятото на 2003 година във водите на българската акватория на река Дунав.

   Актуалната растителност на Защитена местност “Малък Преславец” е резултат от въздействието на фактори, които в течение на годините са влияели с различен интензитет на растителния компонент. В миналото най-важни са били климатичните фактори, които са моделирали в течение на годините растителната покривка на района. Постепенно към тях се прибавя антропогенното натоварване, причинено от различните видове дейност на населението, обитаващо тези места.

   Днес растителната покривка на природната забележителност е образувана от комбинираното въздействие на тези две групи влияния и условно би могла да сe раздели на три главни типа: горска растителност, тревиста растителност и висша водна растителност, която е формирана по периферията на водното огледало.

 Горска растителност - заема склон с наклон около 20 градуса, който оформя западния бряг на блатото (вж. Схема 1, знак 10). Представлява естествена смесена широколистна гора, запазена в този район по склоновете на долината, в която се е образувало блатото. В нея количествено преобладава сребролистната липа (Tilia argentea). Възрастта на дървостоя е около 50-60 години, а височината му е около 8-10 м.
   Освен основният дървесен вид - липата, в изграждането на дървостоя участие вземат още и церът (Quercus cerris), кленът (Acer campestre), жълтата акация (Acer hyrcanum), яворът (Acer pseudoplatanus), махалебката (Prunus mahaleb), глогът (Crataegus monogyna), кучешкият дрян (Cornus sanguinea) и др. Привнесени от хората или от животни са отделни екземпляри от ябълка (Malus domestica) и круша (Pyrus pyraster), които са подивели. По самата периферия на брега надвесени над водата растат върби (Salix sp.).
   Приземният етаж е сравнително беден на видове, слабо развит и с ниско проективно покритие, което не надвишава 15-20%. Най-характерно за този елемент на гората е че е силно рудерализиран под влияние на антропогенния натиск. От естествените тревисти видове тук се срещат горската теменужка (Viola odorata), мечият лук - левурда (Allium ursinum), змиярникът (Arum maculatum), горско кукувиче грозде (Muscary botrioides), обикновено кукувиче грозде (Muscary comosum), а по по-просветлените места и ежова главица (Dactylis glomerata), жълта мъртва коприва (Lamiastrum galeobdolon) и др. В началото на вегетационния сезон много изобилно под склона на гората се развива воловодецът (Orobanche cumana), който на места образува групирания от повече от 40-50 екземпляра. Това е висше растение, което паразитира върху корените на различни дървесни видове, откъдето набавя нужните му асимилати. Чрез хората и животните по тези места са се настанили различни видове лопен (Verbascum sp.), коприва (Urtica dioica); даже на места може да се види самосев от домати (Lycopersicum esculentum).
   В горския масив няма формиран храстов етаж. Тук-там има отделни екземпляри от къпина (Rubus sp.), които присъстват само като антропофитен елемент на горската флора.
   Североизточният ъгъл на блатото е зает от храстовиден тип растителни съобщества (вж. Схема 1, знак 11). Те формират ивица с дължина 400-500 метра и ширина от 4 до 8-10 метра, разположена по самия бряг. Техният състав е изграден от същите дървесни видове, които се срещат и в гората, но това са недобре развити дървета с височина 3-4 метра. На много места те са гъсто оплетени от стъблата на къпини (Rubus sp.), повет (Clematis vitalba), петолистен партеноцисус (Parthenocyssus quinquefolia) и чадърче (Calystegia sepium), което ги прави трудно проходими. Тук се срещат много джанки (Prunus cerasifera), подивели ябълки и черен бъз (Sambucus nigra).

 Тревиста растителност - особено характерно за тревистата растителност, формирала се на територията на района, е че в зависимост от овлажняването на грунта има различни преходи от типично сухоземни тревисти съобщества, разположени покрай източния бряг на водоема до влажни и преовлажнени ливади, които са най-характерни за терените около опашката на блатото (вж. Схема 1, знак 12). Те могат да бъдат отнесени към групата на разнотревните тревисти ценози, в които участват видове от най-различни систематични групи: Бобовите с пълзяща детелина (Trifolium repens), обикновена детелина (Trifolium purpureum), едроцветна глушина (Vicia grandiflora), бяла комунига (Melilotus alba), бял равнец (Achillea millefolium) и различни видове тръни от Сложноцветните, бяло еньовче (Galium album) и лепка (Galium aparine) от Брошовите, черно (Solanum nigrum) и червено (Solanum dulcamara) кучешко грозде от Картофовите, видове от Грапаволистните - усойниче (Echium vulgare), лечебно винче (Anchusa officinalis) и др. Многобройни и с високо обилие са видовете от сем. Житни, които изграждат основната част на тревостоя на ливадите: диво жито (Aegilops cilindrica), балур (Sorghum halepense), мише просо (Hordeum murinum), безплодна овсига (Bromus sterilis), едногодишна ливадина (Poa annua), троскот (Cynodon dactylon), вейник (Calamagrostis epigeios), зелена кощрява (Setaria viridis) и др.
   Тревистите съобщества, които се развиват по терени, чиито почви са много влажни или преовлажнени, са съставени почти изцяло от представителите на Остриците и Дзуките: езерен камъш (Schoenoplectus lacustris), обикновена блатница (Eleocharis palustris), карамфилова острица (Carex caryophyllea), острица (Carex sp.), остроъгълна острица (Carex acutiformis), разперена дзука (Juncus effusus). Сред тях има формирани многобройни туфи от водолюбиви менти (Mentha aquatica, Menntha spicata), хвощове (Equisetum sp. div.), копиелистна превара (Scutellaria hastifolia) и отделни малобройни групи от водолюб (Butomus umbellatus) и лаваница (Alisma plantago-aquatica). Доста изобилно са представени в състава на тези блатисти съобщества блатната незабравка (Myosotis palustris) и черният оман (Symphytum officinale).Точно на самия край на опашката на блатото беше открито съобщество на водното лютиче (Ranunculus aquatilis), което заема площ от около 45-50 кв.м.

 Макрофитна растителност - най-голяма част от крайбрежните терени се заемат от съобществата на тръстиката (Phragmites astralis) (вж. Схема 1, знак 1). На много места тръстиката образува чисти петна, особено, когато тези съобщества са формирани на брега. Когато обаче тръстиковите ценози са във водата, тогава участие в тях вземат: дребната водна леща (Lemna minor), изправената ежова главица (Sparganium ramosum), широколистният папур (Typha latifolia), теснолистният папур (Typha angustifolia), водянката (Hydrocharis morsus-ranae), а към опашката на блатото сред тръстиката може да се срещне и триделната водна леща (Lemna trisulca).
   Съобществата, изградени от бялата водна лилия, се намират по средата на водното огледало на блатото (вж. Схема 1, знак 2). Те са почти чисти, като между отделните водни лилии могат да се срещнат единични екземпляри от класовидния многолистник (Myriophyllum spicatum) и къдравия ръждавец (Potamogeton crispus). Отделни неголеми групи бялата водна лилия формира и в близост до брега, но те са малочислени и обикновено представляват елемент от съобществата на други водни растения.
   На второ място по обилие и срещаемост сред растителността на блатото се нареждат съобществата на трите вида папур, които растат тук: широколистният папур (Typha latifolia), теснолистният папур (Typha angustifolia) и лаксмановият папур (Typha laxmanii) (вж. Схема 1, знаци 3, 4 и 5). Тези три вида, както и тръстиката, образуват както чисти, така и смесени съобщества, като на различни места преобладава количествено един от тях. Сред тези съобщества се среща водянката (Hydrocharis morsus-ranae), къдравият ръждавец (Potamogeton crispus), класовидният многолистник (Myriophyllum spicatum), плаващият роголистник (Ceratophyllum demersum), малката водна леща (Lemna minor) и др.
   Плаващият роголистник (Ceratophyllum demersum) (вж. Схема 1, знак 6) е най-обилно представеният вид от групата на водните растения, които живеят изцяло потопени във водата. Той образува съобщества, които са почти чисти. В тях може да се открият отделни екземпляри от водянката (Hydrocharis morsus-ranae), къдравият ръждавец (Potamogeton crispus), класовидният многолистник (Myriophyllum spicatum), а по повърхността се среща повече или по-малко обилно и малката водна леща (Lemna minor).
   Много интересно е присъствието на къдравия ръждавец (Potamogeton crispus) в общата картина на растителността на блатото (вж. Схема 1, знак 7). В периода от края на м. април до края на м. юни от трите вида ръждавец, които се срещат в блатото, къдравият ръждавец се развива най-обилно и заема около една трета от чашата на блатото в частта към неговата опашка. Почти целият обем на водното тяло на това място е заето от неговите обширни и чисти колонии, които след прецъфтяването и формирането на плодовете му увяхват и отмират, падайки на дъното на водоема. По такъв начин мъртвата фитомаса се отлага на дъното като излиза за доста дълъг период от време от общия кръговрат на блатната екосистема. По-късно през вегетационния сезон настъпва активното развитие на плаващия роголистник (Ceratophyllum demersum), но вегетативната маса, която той развива, е несравнима по количество с тази на къдравия ръждавец.
   Групата на макрофитите на блатото се допълва от още два вида ръждавец - плаващият ръждавец (Potamogeton natans, вж. Схема 1, знак 8) и блестящият ръждавец (Potamogeton lucens, вж. Схема 1, знак 9). Те се срещат на няколко места във водоема, където образуват немногобройни групи. Около тях има единични екземпляри от малката водна леща (Lemna minor), а по-надолу във водния слой се разполагат обилни колонии от плаващия роголистник (Ceratophyllum demersum) и класовидния многолистник (Myriophyllum spicatum). И двата вида ръждавец са от типа макрофити, които разполагат листата си по повърхността на водата, но с корените си се захващат за дъното. Ето защо всичките находища на тези растения се намират недалече от брега, където дълбочината на водата не е голяма. По време на цъфтежа те формират относително едри съцветия от тип клас, които са изправени над водата, за да не затруднява насекомите при опрашването на двуполовите им цветове.

 Мъхове и макромицети - на територията на защитената територия са идентифицирани 11 вида зелени мъхове. Всичките те са представители на групата зелени мъхове, които растат и се развиват върху органични остатъци (най-често това са дървесни останки, които са в различен стадий на гниене). Само видът Leskea polycarpa е открит върху бетонен субстрат.
   Установени са общо 9 вида висши Базидиеви гъби. Преобладават дърворазрушителните видове и почвени такива, характерни за тревисти съобщества. Типична блатна гъба е само видът Mycena typhae (Schweers) Kotlaba, който се развива върху мъртви и гниещи растителни остатъци от тръстика и папур. От установените гъби ядливи са полската печурка, сърнелата и челядинката, които се събират от местното население и посещаващите блатото рибари. Ядлива е и сярната гъба (лимонка), което е факт известен на малцина. Висшите Базидиеви гъби и зелените мъхове, установени на територията на местността се вписват в общия биологичен кръговрат, като организми, подпомагащи трансформацията на растителните отпадъци.

   Водоемът на Защитена местност “Блатото Малък Преславец” е местообитание на най-голямото находище на бялата водна лилия (Nymphaea alba) у нас. Тя е защитен вид, който се среща в том първи на Червената книга на Република България.

   Откриването на нуталиевата водна чума (Elodea nuttallii) за пръв път в наш вътрешен водоем също може да бъде отнесено към достойнствата на природната забележителност, и то повече катo обективна даденост, която повишава ботаническото разнообразие на този обект.

   Достойнство на Защитената местност е високото флорно насищане, достигнато на такава малка територия. Установените около 180 вида висши растения представляват 4,8% от актуалната висша флора на България, което е един респектиращ факт.

Почви:
   В геоморфоложко отношение Защитената местност е разположена в североизточната част на Дунавската хълмиста равнина и в по-голямата си част е район на плоски междудолинни ридове. Основните елементи, с които се характеризират плоските междудолинни ридове, са плато и полегат склон. Платовата част заема най–голям дял. Тя има равнинен релеф с много слаб наклон.

   Много характерен белег на почвената покривка е наличието на така наречените “льосови” блюда, образувани според геоморфоложката наука вследствие слягането на льосовия комплекс под почвената маса.

   Геоложката основа е представена от кватернерни материали - льос и делувиални отложения, а ридовете по протежението на р. Дунав - от миоценски отложения - глини, мергели, варовици и пясъчници.

   В хидроложко отношение районът е твърде беден, въпреки че северната му граница е р. Дунав. Тя е единствената река, която протича в целия район, и то в най-северната му част. Подпочвените води са дълбоко разположени - под 10 m, с изключение на някои понижения, където те са на дълбочина 2-4 m.

   Защитената местност попада в лесостепната зона. В миналото част от обекта е била заета от широколистни гори - дъб, бряст, круши, орехи и др., които и днес се срещат поединично в полето или в останалите неизсечени гори.

   В района са установени три групи почви:
 Черноземи - средно и силно еродирани.
 Излужени черноземи - нееродирани и слабо еродирани.
 Делувиално–ливадни почви - които се характеризират със сравнително високо плодородие и благоприятни водни и физични свойства.

   В почвобразувателния процес огромна роля играе и човешката дейност, изразяваща се не само в смяна на лесостепната растителност с културна, но и с провеждане на определени противоерозионни и мелиоративни мероприятия. Най-разпространен в района е чернозема, който е главният зонален почвен тип в севернобългарската горско-степна зона. Той заема Дунавската равнина, Южнодобруджанското плато и част от Лудогорието. На юг граничи със сивите горски почви.

   За произхода на черноземите съществуват различни хипотези. Образуването им е свързано с наличието на следните по-важни условия:
 климат, при който през вегетационния период се сменят влажни и сухи фази
 почвообразуващата скала, която да съдържа карбонати
 тревиста растителност, която обезпечава постъпване в почвата на голямо количество органични остатъци.

В границите на ЗМ ”Блотото край Малък Преславец” е забранено:  Строителство, както и други дейности с които се нарушава водния режимна блатото и се изменя естественият облик на местността  Палене на огън, опожаряване на тръстика и друга растителност  Замърсяване на водата и земите с битови, промишлени и други отпадъци,  Ловуване с изключение на едър дивеч, през периода Ноември – Декември, на разстояние не по-малко от 150 м от брега  Използване на лодки и мрежови уреди за спортен риболов  Промишлен риболов  Спортен риболов от западния бряг на блатото, а от източния бряг в периода 15 април до 15 юни  Навлизане с автомобили и други превозни средства, освен при извеждането на планирани сечи в района на западния бряг на блатото  Лагеруване и бивакуване в района на западния бряг на блатото  Късане и изкореняване на растения, бране на липов цвят и други билки  Внасяне и развъждане на неприсъщи за района растителни и животински видове  Паша на домашни животни извън имот №2119  Извеждане на голи сечи  Извеждане на санитарни сечи в периода 15 февруари – 31 юли