Село Малък Преславец
Местоположение:
Село Малък Преславец се намира на 9 км северно от с. Зафирово, община Главиница и на 49 км западно от гр. Силистра. То е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, на надморска височина 100-150 м. Към момента населението му наброява 388 жители, като в минали години те са били значително повече.
Произход:
Селото е основано през турско време. Жителите му са преселници от Котелският край на Балкана. Първоначално населението е смесено - българи и мохамедани, като българите преобладават, а в по-късен период турското население се изселва.
Първото име на Малък Преславец е Несчесънца, а по-късно е преименувано на Кадъ-кове (съдийско село). По време на Румънската окупация селото се е нарича Кадъ-кьой, а след Съединението на България се преименува на Малък Преславец - името, с което е известно в днешни дни.
Култура:
Още през турско време в селото има училище. Учители идват от Търновския край, за да учат децата на четмо и писмо по домовете. По-късно, под ходатайството на дядо Георги Опирков, който бил в добри взаимоотношения с бея в с. Ситово, се получава разрешение за изграждане на училище. То е построено в двора на днешното училище и се състои от една стая.
През 1872-1976 г. учител в Малък Преславец е дядо Петко Джиджишев. Той скрито учи децата на български език в задният двор на училището, като поставя ученик на пост, който да известява за турския караул.
След освобождението от турско робство, към училището е пристроена още една стая. В този период пръв учител е даскал Иванчо от Разград. В селото идват и учители от Австрия, като един от тях, на име Букур, по-късно отива в манастира “Света гора” и става калугер.
Строеж на ново училище е замислен през 1894г. Той започва три години по-късно и е завършен през 1900 г. Първият преподавател в него е Илия Трифонов.
В периода 1913-1916г. училището става румънско, но родителите пазят българските традиции, дух и култура. Те учат и възпитават своите деца на български език.
През 1941 г. е основано първото Читалище в селото, което се помещава в една малка стаичка. По-късно за нуждите на читалищната дейност е изградена просторна сграда, която носи името на един от най-големите приятели на Добруджа - писателя Йордан Йовков.
Участници в Отечествената война, жители на с. Малък Преславец, загинали далеч от Родината:
Тодор Георгиев Добрев
Стойко Георгиев Ганев
Никола Димитров Енев
Георги Стоев Чешмеджиев
Атанас Илиев Пуелов
Археологически обекти:
Районът на село Малък Преславец е богат на паметници на културно-историческото наследство от различни епохи и цивилизации.
По отвесния бряг на реката между Малък Преславец и Ветрен в дебелите льосови напластявания, археолозите откриват керамични оръдия на труда, свързани с първобитните обитатели. Те датират между един милион и десет хиляди години преди Христа и се явяват един от най-ранните паметници, свързани с хомосапиенса не само в България, но и на Балканите въобще.
Праисторическо селище, разположено на 3,2 км северно от селото, до североизточната част от блатото при дунавския бряг, открито при строителството на хидромелиоративно съоръжение 80-те години на 20 век. Датирано е около шест хиляди години преди Христа и е определено към ранния неолит. Принадлежи към културните Градешница и Старчево-Криш. Засега това е едно от най-ранните стационарни селища, открити в Добруджа. Намерени са великолепни керамични съдове, предмети на бита и няколко праисторически жилища. В едно от тях е открит уникален праисторически гроб с реставрация, датиран шест века преди Христа. Тялото е намерено в поза “хокир” (като дете в майчина утроба). Това е едно от най-ранните датирани погребения в Българските земи и на Балканския полуостров.
Праисторическо селище на 2,6 км северно от селото, разположено на крайезерна тераса. Датира от бронзовата епоха.
Праисторическо тракийско селище, римска, късноримска, ранновизантийска и ранносредновековна българска крепост. Разположена е на 3,7 км северно от селото и на 0,5 км югозападно от пристана в местностите “Градището” и “Марата”. Обекта е частично археологически проучен и там са разкрити U-видна и ветрилообразна ъглова кула от късноримската епоха.
Ранносредновековно селище и крепост, отстоящи на 4,2 км северно от селището и на 0,5 км източно от пристана в местността “Саръ Борун”. Крепостта попада в свлачище и по-голямата част от нея е пропаднала в коритото на р. Дунав. Личат следи от южната стена, градена от ломени камъни, споени с глина; има следи и от ров. На повърхността се откриват фрагменти от ранно-средновековна керамика.
Римски път - през Римската епоха - II-IV век през района на Малък Преславец е минавал един от най-важните пътища на Римската империя край брега на Дунав, свързвал Рим през Виена до Черно море.
За римските пътища на Балканският полуостров проф. Н. Мутафчиев в своето съчинение “История на българския народ” казва: “По тия големи пътища се движели римски армии, пътувала и държавната поща и затова те били снабдени с всички възможни в тогавашно време улеснения. На по-големи разстояния по тях се намирали добре уредени станции, в които пътниците могли да пренощуват."
Според картата на Кастория, римският крайдунавски път, идващ от Нове (Свищов), Сексажинта Приста (Русе), Трансмариска (Тутракан), минавал и през римската станция Нигринияна, която се намирала в местността “Градището” край сегашното село Малък Преславец, и продължавал през Кандидияна (с. Попина), Тегуличия (Сребърна), Дорусторум (Силистра) до устието на река Дунав.
В развалините на “Градището” е намерена мраморна плоча с надпис, която говори за сраженията на българският хан Крум с византийският император Никифор в 811 година. Тази плоча се съхранява в археологическия музей - гр.София.
За красотите на местността “Градището", допълнени с прекрасната гледка на блатото край Малък Преславец, говори и едно писмо на Киевския княз, посетил местността, до майка му, в което той пише: “Майко, ако искаш да видиш по-красива земя oт Киевската, ела в Кадъ-кьой” (писмото се съхранява в държавният исторически музей - гр. София).
Защитена местност “Блатото край Малък Преславец”:
В езерата и блатата се възпроизвеждат и съхраняват значителни природни и биологични ресурси като риба, миди, раци, тръстика, лечебна кал, сол и др. В техните дънни наслаги се крие ценна информация за растителността около тях от преди хиляди години. Те могат да бъдат източник на доходи за местното население, чрез използването им за познавателен и еко-туризъм.
Блатото Малък Преславец се намира на 4 км северно от едноименното село и е в непосредствена близост до р. Дунав. Отстои на около 30 км от Поддържан резерват “Сребърна” и служи за хранителна база на чапли, блестящи ибиси, лопатари, корморани и други гнездещи в резервата птици. То e най-голямата колония на бяла водна лилия в България. Обявено е за Природна забележителност със Заповед № 310/10.04.1986 г. на Комитета за опазване на околната среда, издадена на основание чл. 18 и чл. 22 от старият Закон за защита на природата, и обхваща територия от 38.5 ха.
През 2004 г. блатото Малък Преславец е прекатеригоризирано в Защитена местност по Закона за защитените територии със Заповед № РД 411/28.04.2004 г. на Министъра на околната среда и водите. Прилежащата му територия е увеличена почти трикратно - 147,3364 ха.
Предпоставки за развитие:
В село Малък Преславец съществуват добри възможности за развитие на биологично земеделие, селски и еко-туризъм. Съчетанието от богата вековна история и невероятна природна красота е в състояние да удиви всеки, посетил това райско кътче. Налице са и следните характеристики на района, които за съжаление към този момент не се използват рационално:
Основни фактори на средата - почви, въздух, водни ресурси, радиационен фон и др. на територията на Малък Преславец позволяват производството на екологично чиста земеделска продукция. На територията му няма крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенните качества на посочените фактори.
Промишленото замърсяване на въздуха в района е незначително. Не е установено наличие на азотни окиси, оловни аерозоли, други аерозоли и феноли, което е предмет на изследване от страна на подвижната лаборатория за фоново замърсяване на РИОСВ - Русе
В непосредствена близост до блатото Малък Преславец се намира базата на бивш пионерски лагер, която е с капацитет от 100 спални места, но все още не разполага с всички необходими удобства за посрещане на български и чуждестранни туристи. Базата е държавна собственост и се управлява от Министерството на образованието и науката.
Блатото край с. Малък Преславец е една от най-големите вододайни зони в Добруджа. То има голяма естетическа стойност за крайбрежието в района на Долен Дунав като непозната, екзотична и необичайна природна среда. Островите от водни лилии и големите концентрации на редки и застрашени от изчезване водолюбиви птици са малко познати на широката публика и предизвикват особен научен и практически интерес.